Проф. д-р Пламен Цветанов, дмн е водещ специалист по неврология и клинична неврофизиология. Той е основател и собственик на МЦ Медика 2005 и професор по неврология при Медицински Университет – София. Председател на Надзорния съвет на БНД по неврология, член на управителния съвет на Асоцията по клинична неврофизиология и неин представител в Интернационалната федерация по клинична неврофизиология (IFCN). От 2010 г. има пълна регистрация в GMC и лиценз за работа във Великобритания. Работи като консултант по неврология и клинична неврофизиология в университетски болници в Лондон, Единбург, Челмсфорд. Член е на Royal College of Edinburgh, British Society of Clinical Neurophysiology, British Peripheral Nerve Society. Биографичните му данни са цитирани в Интернационалния биографичен център в Кеймбридж. Има повече от 80 научни труда, 35 статии в елитни научни списания в чужбина, 3 монографии.

Проф. Цветанов, вие бяхте един от основните участници и лектори в Трети Национален конгрес по клинична неврофизиология, който се проведе 17-19 април 2026 г. в Пловдив, какво ви направи впечатление от изнесените доклади? Какви са вашите коментари?

Първо бих искал да обърна внимание на това, че третият национален конгрес е продължение на предишните годишни конференции на Асоциацията по клинична електромиография и евокирани потенциали - специализирана медицинска организация в България, създадена през 2007 г. Тя обединява лекари от различни специалности (невролози, специалисти по физикална медицина), ангажирани с електрофизиологична диагностика на периферната и централната нервна система. Асоциацията по клинична неврофизиология, която е организатор на настоящия и предхождащите два национални конгреса, е нейно естествено продължение, но приобщава още една много важна област – клинична електроенцефалография. Като се има предвид и широкото участие на специалисти по ултразвуково изследване на периферни нерви и мускули, асоциацията обхваща специалисти във всички области на клиничната неврофизиология – електромиография, електроенцефалография, евокирани потенциали, ултразвуково изследване на нерви и мускули. Тази промяна беше наложителна, тъй като в голяма част от страните в Европа и по света, клиничната неврофизиология е отделна специалност с определен хорариум по клинична електрофизиология (неврография, електромиография, евокирани потенциали) и клинична енцефалография. Така е в Обединеното кралство, Ирландия, Испания, Португалия и Италия. В други страни, между които е и нашата страна, като САЩ, Германия и Франция тя е призната като професионална квалификация, която може да се упражнява само след придобиване на специалност по нервни болести. Преди три години нашата асоциация, след предварителен етап на важни промени, вкл. и промяна на името, беше приета и вече е официален член на Интернационалната федерация по клинична неврофизиология (IFCN). Аз бях избран за неин международен представител и като такъв имам честта и привилегията да представлявам асоциацията в IFCN.

Разкажете ни повече за тази международна организация?

Интернационалната федерация по клинична неврофизиология (IFCN) и American Clinical Neurophysiology Society, САЩ са „специален случай“ с по-децентрализиран модел, са върховните органи, които определят стандартите и протоколите по клинична неврофизиология и обединяват отделните национални региони. Интернационалната федерация по клинична неврофизиология (IFCN) e основана в 1949 г. и обхваща десетки държави чрез националните дружества. Нейният основен фокус са EEG, EMG, evoked potentials, neuromonitoring и др. Тя определя стандартите и протоколите за това как се правят EEG, EMG и др., издава международни препоръки и влияе върху клиничната практика глобално, организира курсове и школи, подкрепя хармонизацията на обучението, организира изпити и образователни инициативи (често чрез регионите). Има индиректна, но реална тежест при кандидатстване за работа/специализация.

Бих искал да заостря вниманието на младите колеги да бъдат в течение на обучителните курсове, които се организират под егидата IFCN. Като пълноправни членове на IFCN, членовете на нашата асоциация могат да се възползват от преференциални такси за участие в конференции и курсове, както и да имат достъп до мастър курсове, онлайн презентации, свободен достъп до списанието на федерацията. Информация за тях може да се получи от сайта на федерацията, сайта на нашата асоциация, както и ако се обърнат директно към мен за съдействие.

Проф. Цветанов, повече от 15 години вие сте консултант по неврология и клинична неврофизиология в Обединеното кралство. Може ли да изтъкнете основните разлики в обучението и клиничната практика по отношение на клиничната неврофизиология?

Основната разлика е между „централизирана“ (UK) и „децентрализирана“ (България) система в клиничната неврофизиология. Тя не е просто административна — тя влияе директно върху обучението, качеството и дори ежедневната работа.

Ще го разложа ясно и практично. В Обединеното кралство почти всичко минава през национални структури като National Health Service и General Medical Council. Реално това означава – единен национален учебен план (curriculum), еднакви изисквания за всички специализанти, стандартизирани методи (EEG, EMG и т.н.), акредитация на центровете, редовен контрол и оценка. Ако работиш в Лондон, Манчестър или Глазгоу обучението и стандартите са почти идентични. По-стандартизирана грижа дава възможност за по-добра проследимост, но и по-дълги списъци на чакащи.

В България няма единна силно контролираща структура, еквивалентна на NHS за клиничната практика. Има регулация от Министерство на здравеопазването, медицинските университети и болници, но реално всеки център работи малко „по свой модел“. Обучението зависи от началника, наличната апаратура, клиничния обем. Липсва строг национален контрол върху качеството. Ако си в София е различно от това във Варна или друг град. В България има по-бърз достъп (често), но качество варира, липсват унифицирани протоколи.

В Обединеното кралство клиничната неврофизиология е отделна диагностична медицинска специалност, тясно свързана с неврологията и неврохирургията. Обучението е централизирано и регулирано от национални органи и включва 1 година специализация па неврология и 3 години неврофизиология. Получава се CCT (Certificate of Completion of Training). Клиничната неврофизиология в България е част от неврологията и с придобиване на специалност по неврология и съответна допълнителна квалификация, лекарите стават правоспособни да извършват неврофизиологични изследвания - електромиография, енцефалография, евокирани потенциали.

Една от най-големите системни разлики е ключовата роля във Великобритания на т.нар. Clinical scientists (техници). Те се обучават чрез национална програма и могат самостоятелно извършват EEG, а в някои центрове и част от EMG (неврография), но интерпретацията се извършва единствено от лекар-специалист (Consultant). В България почти липсва такъв профил и програми за обучение на техници.

Два от основните доклада на конгреса бяха ваши. Какво представите пред колегите и какво е важно да запомнят колегите ви от тях?

Единият от докладите ми беше посветен на инжектирането на нерви и мускули под ултразвуков контрол (ultrasound-guided injections) - една от най-бързо развиващите се техники в клиничната неврофизиология, неврологията и рехабилитацията. Тя съчетава образна диагностика в реално време с прецизна интервенция.

Ще го обясня практично – какво представлява, кога се използва и защо е толкова ценна. При тази техника се използва ултразвук (ехография), за да се визуализират периферни нерви, мускули, сухожилия и съдове. Лекарят вижда иглата в реално време и я насочва точно към таргетната структура. Преди това се използваха „сляпа“ техника или електростимулация. Предимствата на инжектирането под ултразвуков контрол е директната визуализация на нерва, избягват се съдовете, по-точно поставяне, по-малко усложнения и по-малко количество медикамент. По този начин се извършват нервни блокади при карпален тунел, по-рядко кубитален тунел, лечение на спастичност след инсулт, мозъчни травми, церебрална парализа, цервикална дистония, графоспазъм, хидродисекция (инжектира се течност около нерва и се „освобождават“ от сраствания).

Другият доклад е продължение на серия от мои презентации за необичайни електроневрографски и електромиографски форми. В ежедневната практика лекарят се натъква много често на необичайни форми. Това което не се познава, най-често се игнорира. Клиничният електромиографист трябва да може да разпознава тези форми, което е от изключителна важност за поставяне на правилна диагноза.

Какви са новостите в клиничната неврофизиология на този етап и как бихте ги коментирали“

Бих искал да привлека вниманието на колегите върху две бързоразвиващи се процедури – ултразвуково изследване на нерви и мускули и репетитивна транскраниална магнитна стимулация на мозъка. И при двете се изпълняват от специалисти по клинична неврофицзиология имат ключова диагностична и терапивтична роля.

Ултразвуковото изследване на нерви и мускули (neuromuscular ultrasound) е неинвазивен метод, при който с високочестотен трансдюсер се визуализират периферни нерви, мускули и околни структури в реално време. Изследването е безболезнено, без радиация, бързо (10–20 мин), динамично (можеш да движиш структурата) и има по-добра анатомична ориентация от EMG. Основни приложения са при компресивни невропатии (напр. карпален тунел), травми на нервите (прекъсване, регенерация), невромускулни заболявания (допълва електромиографията), насочващи процедури (инжекции, биопсии).

Репетитивната транскраниална магнитна стимулация (rTMS) е неинвазивен метод за модулиране на мозъчната активност, при който чрез магнитни импулси се стимулират определени зони на кората на главния мозък. Над скалпа се поставя бобина, която генерира бързо променящо се магнитно поле. То индуцира електрически ток в мозъчната кора. При репетитивна стимулация (много импулси в серия) се променя възбудимостта на невроните, като ниската честота (≈1 Hz) - потиска активността, а високата (≥5 Hz) - засилва активността. Има доказателства за терапевтична ефективност в неврология - след инсулт (рехабилитация), хронична болка, паркинсонови симптоми и психиатрията – депресия, тревожни разстройства, OCD, зависимости.